Дядо Мраз или Дядо Коледа

Коледното дърво или елхата, като неотменимо украшение на всеки дом в коледните и новогодишните празници по света, води началото си от средновековна Германия като “райско дърво” ­ вид зеленика. Това дърво, украсено с червени ябълки, се използвало в популярните коледни представления за Адам и Ева. През 1605 година германците украсявали домовете си с елхови клонки, окичени с плодове, орехи, запалени свещи и хартиени рози. По-късно, като украса се използвали боядисани яйчени черупки, различни сладкиши и бонбони. Този обичай постепенно бил възприет и от други народи. В САЩ украсяването на елхата станало обичай след 1800-та година, пренесен от германските преселници в Пенсилвания. По целия свят днес е неизменна част от коледното честване. Коледната елха се украсява с блестящи светещи украшения, а на върха обикновено се поставя звезда, символ на пътя на Мъдреца в кошарата във Витлеем, показваща пътя и на влъхвите, носещи дарове за току-що родилия се в обора Христос. Коледните венци се правят от борови, елхови, кипарисови, лаврови клонки и символизират силата на живота срещу силите на зимата. Използват се клончета зеленика с дребни червени малки кръгли плодчета. Тя още от ранното християнство красяла домовете по време на празници. Наричали я “свято дърво”, тъй като листчетата и клончетата приличат на корона от тръни, подобно на “короната” на разпнатия Иисус. Много разпространено е и цветето “коледна звезда”, което непременно присъства в домовете на празнуващите Коледа. Дядо Мраз или Дядо Коледа Размяната на подаръци между роднини и приятели на специалния ден през зимата е обичай, който води началото си още от антични времена. Римляните, по време на сатурновите празници, си разменяли подаръци, а такъв обичай се практикувал и от северните народи. До 1100 г. Св. Никола (Санта Клаус, Сен Никола, Сан Николас...) станал популярен символ за онзи, който дарявал подаръците на децата вечерта, преди деня на неговото честване, според католическия календар на 6 декември. Реформацията налага нерелигиозни фигури да заместят Св. Никола. В някои страни (Холандия, Белгия, Австрия и част от Германия) и днес Св. Никола (Санта Клаус) продължава да носи подаръци на децата, да пълни ботушките на прага. Световната фигура на добрия Дядо Мраз не променя изгледа си. Представеният като дебеличък добродушен старец на плакат в САЩ в средата на миналия век, и днес познаваме от рекламите на американската компания “Кока-Кола” от 20-те години на нашия век. Всички деца знаят кой е добричкият дядо със зачервени бузи, бяла брада и червено облекло, с чувал подаръци на гърба... Хиляди деца пишат писма до Лапландия, където впрочем се смята, че е домът му. И той се старае да изпълни желанията им, да не забрави някого... Времената се променят, Дядо коледа се прекръщава на Дядо Мраз, после пак му връщаме рожденото име, но и бащите ни и ние, и децата ни го познават именно такъв и никому не пука как ще се казва добрият старец. Дали дядо Мраз, дядо Коледа или Санта Клаус нека за всеки остави нещо според традицията. Нека няма самотни и огорчени в тези тъй вълнуващи празници на духа и надеждата, още повече на границата между две хилядолетия... Вдигаме наздравица и започваме да мечтаем за здраве и берекет през идния век, скъпи хиксхикселовци, всички читатели и приятели. Важното е празника да е в нас. Весела Коледа и щастлива Нова година, първа от третото хилядолетие. Редакторът

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт